2009-10-02T07:10:00.000-07:00

Малко познати вредители по лозата - Болести (За специалисти)

Лозарството е важен дял от растениевъдството в нашата страна. То е главен поминък и основен източник на парични средства за голяма част от населението.

Проф. д.с.н. – А. Харизанов
Проф. д.с.н. – Г. Нешев

Площите на винените лозя у нас през 1997 година са били 1 108 970 дка, а на десертните 137 630 дка. От плододаващите 939 930 дка винени и от 129 070 дка десертни насаждения са получени 569 076 тона грозде – по 519,6 кг. на дка винено и по 504 кг. на декар десертно. След 1997 година се наблюдава значително намаляване на средните добиви и на общото количество произведено грозде. През 2001 година от 1 197 190 дка плододаващи винени лозя е произведено 4 997 тона грозде – по 334,9 кг на декар, а от 89 990 дка – 30 483 тона десертно грозде- по 336,7 кг. на декар (статистически годишник на Р България 2002 г.) главните причини за тази редукция на произведеното грозде са икономически, формите на стопанисване и лошата агротехника, важно място от която заемат и растително защитните мероприятия.
В България се отглеждат много сортове винено и десертно грозде – Каберне совиньон, Мерло, Мискет Отонел, Мискет червен, Ркацители, Шардоне, Памид, Димят, Мавруд, Широка мелнишка лоза, Гъмза, Болгар, Супер ран болгар, Брестовица и др. Тези сортове са възприемчиви на причинители на болести и се повреждат от много видове неприятели, а намалените или липсващи обработки на почвата са причина за все по-силно заплевеляване на лозовите насаждения и с многогодшни коренищни видове. Болестите, неприятелите и плевелите предизвикват отслабване на лозите, намаляване на добивите и влошаване на качеството на гроздето.

Лозарите провеждат растително защитните мероприятия (често с недостатъчна ефикасност) и главно срещу класическите болести и неприятели – мана, оидиум, сиво гниене, гроздови молци, акари и някои други. Не се обръща достатъчно внимание на малко познати, но вече широко разпространени болести като: Еска, Ескориоза, Еутопия, вирусни и микоплазми, бяло гниене, черно гниене, бактериален рак, антракноза, бяло кореново гниене (бяла чума), чернилка и неинфекциозните заболявания от недостиг на азот, бор, манган, калий, желязо, неинфекциозната хлороза, заякване на гроздето, почерняване на листата и други. Тези болести причиняват отслабване на лозите, получаване на ниски и некачествени добиви грозде или изсъхване на растенията.
Неприятели по лозата – нематоди, цикади, щитоносни въшки (носители на вируси или микоплазми) и други са причина за отслабване на лозите, за ински добиви и за некачествено грозде. Други вредни видове – лозова педомерка, лозова пъстрянка, хоботници, трипси, нощенки и други, също силно намаляват добивите и влошават качеството. При масово размножаване на лозовата педомерка, лозавата пъстрянка, лозовите хоботници повредите са толкова силни, че лозите могат да не плододават ли да изсъхнат, подобно на измръзване от студове. Отслабналите лози се нападат и силно се повреждат от дървесинояди, корояди, термити, стъкленки и други. Ларви на нощенки, майски бръмбари и на скокльовци са изключително опасни за лозовити вкоренилища, насаждения и маточници - от една до две години след засаждане на лозите.
При създаване на нови лозя, за което съществуват добри иконичиски предпоставки е задължително професионално да се установи механичният и химичният съств на почвата, нематодният и насекомният й статус на дълбочина 100 – 120 см. всяка формалност в това отношение има фатални последици. Засаждането на нови лозя и маточници е скъпа инвестиция за дълъг период от време – 25-30 години. Това налага да се спазват всички изсквания по мониторинга на почвата за новите насаждения.

Болести – ст.н.с. д-р Маргарита Тодорова

От установените в нашата страна заболявания по лозата най-голямо икономическо значение имат маната, оидиумът, сивото гниене, бактерийният рак, късовъзлието, набраздяването и листното завиване. За борба с маната оидиумът и сивото гниене се прилага основно химичният метод. Що се касае до болестите със системен характер, каквито са бактерийният рак и посочените вирози, най-ефикасно средство за контрол е получаването и производството на здрав посадъчен материал. Някои от познатите заболявания – антракноза, екскориоза, бяло гниене и други при определени условия могат да причинят съществени загуби. През последните години все по-често в лозовите насаждения се наблюдават симптоми на болестта еска, която се отнася към заболяванията, засягащи дървесината на лозята.

Болести, пренасящи се с размножителния и посадъчния материал – вирусни (късовъзлие, набраздяване, листно завиване) и бактериен рак. Използването на здрав посадъчен материал е основен метод за контрол на тези заболявания, т.к. директната химична борба не е възможна. Препоръчва се прилагането на някои мероприятия, които имат за цел предотвратяване на заразяванията след създаването на лозовите насаждения.
Късовъзлие (Grapevine fanleaf virus)
У нас са разпространени и трите известни щама: типично късовъзлие – лозите имат силно деприсиран растеж, като листата са деформирани, летораслите са със скъсени междувъзлия, вилужно разклоняване (бифоркация), слепване (фасциация), двайни възли; жълта мозайка – засегнити са отделните участъци на листните петури под формата на точки, петна или промяната в цвета има дифузен характер; пожълтяване на нерватурата – около главните нерви или около нервите от втори и трети разряд има хромово жълти ивици. Заболяването се пренася от болни на здрави растения чрез нематодите, Xiphinema index и Xiphinema italiae. Поради това е необходимо преди създаването на ново лозе да се вземат почвени проби за анализ по отношение на наличието или отсъствието на нематоди. Ако се установи, че в почвата има Xiphinema index и Xiphinema italiae задължително се третира с нематоцид. Освен химичния метод за борба с преносителите (векторите) на късовъзлието се прилагат и други мерки - дълбоко изораване на площта след изкореняване на лозята и почистване на почвата от корени, прилагане на сеитбообръщение с култури, които не се нападат от посочените нематоди.

Бактериен рак

Причинител на забляването е бактерията Agrobacterium vitis, която заразява растенията основно през рани, причинени в резултат на измръзване. Обикновено след по-студени зими броят на лизите, показващи признаци на болестта значително нараства. Узрелите едногодишни леторасли и (или) по многогодишната дървесина на нападнатите растения се образуват подутини (тумори). По плодните пръчки, стъблата, кородоните и рамената може да се наблюдава и т.нар. дифузна форма – разкъсана кора и многобройни малки тумори по цялата окръжност на засегнатите части.
Загребването на младите лози и торенето с калиеви торове през есента ограничават повредите от измръзване през зимните месеци и респективно растенията с туморни образования. В плододаващи лозя, в които е установен бактериен рак резитбата трябва де се извърши преди започване на сокодвижението като първо се режат здравите лози, а след това - болните. При откриване на паднали лози през първите 3 години след насаждане на насаждението те трябва да бъдат изкоренени и унищожени.

Болести, които могат да бъдат по-вредоносни при определи условия – антракноза, екскориоза, бяло гниене и други.

Антракноза (Sphaceloma ampelinum de Bary) и екскориоза (Phomopsis viticola Sacc.) –срещат се на огнища в насажденията, т.к. се разпространяват с дъждовните капки, в които са попаднали спори от ексудатите, изхвърлени от плодните тела на гъбите-причинители. Ако в лозето има нападнати растения и ако през първите 2-3 седмици след като започне развитието им през пролетта често вали, двете болести се разпространяват и развиват в силна степен. Антракнозата и екскориозата засягат зелените части, като причиняват напетняване.
При нападение от антракноза, характерно за петната по листата е отпадането на некротичните тъкани, вследствие на което петурите изглеждат като перфорирани. Петната по зелените леторасли отначало са тъмнокафяв цвят и със закръглена форма, но по-късно поради разкъсвани и хлътване на тъканите в централната зона се превръщат в дълбоки рани. По зелените зърна се появяват неправилно закръглени, червеникаво-кафяви зърна, в последствие с по-светъл център. Зърната се деформират.

При екскориозата се наблюдават листни инфекции обикновено в основата на летораслите и те предствляват точковидни некротични петна със или без хлоротичен ореол. Описаните признаци приличат на повреди, причинени от лозовия акар. За разлика от антракнозата, по зелениетлеторасли петната са локализирани върху базалните междувъзлия и при разрастването си придобиват удължена форма, като кората се разкъсва без образуването на дълбоки язви. При узрелите леторасли може да се наблюдава избледняване (побеляване) на кората, обикновено с локален характер. Узреещи или напълно узрели зърна в грозда се появявт тъмнокафяви петна, които се разрастват бавно, придобиват синкаво червен цвят и хлътват. Засегнатите зърна се мумифицират. Този признак на болестта е известен като фалшиво черно гниене.
При установено нападение през последната година и валежи в началото на вегетацията се провеждат 1-2 самостоятелни третирания, които предхождат пръсканията срещу маната и оидиума. За борба с антракнозата няма регистрирани продукти в България. За борба с екскориозата у нас са регистрирани следните фунгициди: контактни – Делан 700 ВДГ – 0,05 %, Делан 750 СК – 0,05 %, Дитан ДГ -0,3%, Дитам ЕМ 45 – 0,3%, Санкоцеб 80 ВП – 0,3%; системни и системно-контактни – Алиет 80 ВП – 0,3%, Микал 75 ВП – 0,3%, Верита ВГ – 0,2%. Препоръчва се отстраняването на нападнатите узрели леторасли при резитбата, изнасянето и изгарянето им, за да се намали източника на заразата.

Бяло гниене

Обикновено болестта се развива след градушка, т.к. се причинява от гъбата Coniella diplodiella, която заразява зелените части през рани. Когато са засегнати чепките се наблюдава засъхване и отпадане на частта на гроздовете над мястото на повредата. Петната по зърната се разрастват много бързо. Зърната изглеждат като сварени и в зависимост от климатичните условия се мумифицират или засъхват. В някои случаи се нападат листата и летораслите, като по тях се образуват кафяви петна с неправилна и удължена форма. За контрол на заболяването няма регистрирани фунгициди у нас, но третирането с бордолезов разтвор 2% до 24 часа след градушката е утвърдена практика.

Болести, засягащи дървесината на лозата

Еутипиоза

Причинява се от аскомицетната гъба Eutypa lata (Pers.: Fr.) Tul. and Tul. = Eutypa armeniacae Hansf and Carter с анаморф Libertella blepharis Smith. Гъбата Eutypa lata образува строми, съдържащи многобройни перитеции, само върху лози с некротирана, мъртва дървесина. Аскоспорите, които се образуват от перитециите след дъжд и се разпространяват с въздушните течения заразяват растенията, когато попаднат върху свежи резитбени рани по многогодишна дървесина.
При нападнатите лози от края на юни се наблюдава депресия в растежа на отделни или на всички зелени леторасли. Междувъзлията са им силно скъсени, листата са много дребни, хлоротични, понякога с некроза по периферията, деформирани и силно нарязани, в последствие изсъхват и опадат преждевременно. При надлъжен пререз на плодно звено, чийто зелени леторасли показват описаните симптоми се установява секториална некроза на дървесината, започваща винаги от резитбена рана. Цветът на некротичните ксилемни тъкани е от кафяво-сив до кафяво-виолетов, а консистенцията твърда.
Препоръчваното третиране на раните с фунгициди непосредствено след резитбата на практика е невъзможно. Загиналрите лози, по които се формират перитециите на гъбата трябва да бъдат унищожени, т.к. са източник на зараза. Прилагането на т.н. санитарна резитба (отстраняване на повредените вдървесинени част) и изгаряне на отстранената при резитбените операции дървесина са единственсо възможните мероприятия в области с големи лозя и други гостоприемници на гъбата Eutypa lata.

Еска. Дълго време се смяташе, че болестта се причинява от базидиомицетните гъби Stereum hirsutum и (или) Phellinus igniarius. Сега се предполага, че тя се дължи на гъби от род Phaeoacremonium (основно Phaeomoniella chlamydospora и Phaeoacremonium aleophilum).
През вегетационния период могат дa се наблюдават двe форми на болестта ecкa. По-често срещана е т.нар. бавна форма (хронична, млада), която се характеризира с промяна в цвета на листата (пожълтяване при белите и почервеняване при червените сортове) от периферията навътре между нервите, нeкpoтирaнe на засегнатите тъкани и преждевременен листопад. Обикновено тези симптоми се наблюдават първо по базалните листа на отделни леторасли. Понякога инфекциите са латентни - болните лози не показват признаци по листата всяка година. По зърната рядко се появяват малки кафяво-виолетови петна, възможно е гроздовете да завехнат и изсъхнат.
Ако лозите се заразят едновременно с посочените базидиомицетни гъби и с вида Fomitoporia punctata, могат да изсъхнат внезапно - частично или изцяло. Внезапната форма на ecкa, известна кaтo апоплексия, акутна ecka, се проявява, когато след продължителен пepиoд на засушаване започват обилни дъждове. Засегнатите части имат хapaктepeн кафяво-сивкав цвят. Листата oпaдвaт за няколко дни. Стъблата най-често се нaпyкват надлъжно и eднocтpaннo. Растенията, засегнати от апоплексия, не винаги проявяват и признаци по листата. При напречен пререз на засегната дъpвecинa се наблюдава дифузна некроза, Включваща отвън навътре тъмнокафяви (понякога бледо розови) тъкани с твърда и сбита консистенция, тънка твърда линия с почти черен цвят и жълти шуплести тъкани с ронлива консистенция като прахан.
Профилактичните мepки са единственият начин за борба с болестта ecкa в повечето стpaни. Препоръчва се да се избягва нараняването на лозите, да се правят по-малък брой отрези, заразените растения да се отстраняват и да се унищожават чрез изгаряне. В сpaни, където е разрешена употребата на Haтpиeв apceнит, се пpoвеждa зимно пръскане на лозята, в кoитo през пpeдxoднaтa годинa са били ycтaнoвeни cимптоми на болестта.

Фитопатология